Изменен текст ДВ, бр.78 от 30.09.2022 год.

Чл.4а (3) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.)
В Правилника за вътрешния трудов ред се определя начинът
на запознаване на работниците и служителите с утвърдените
поименни графици за работа при сумирано изчисляване на
работното време, за дежурство и за времето на разположение.
Когато е уговорено задължение за разположение на работника
и служителя, се определя и начинъѝт на уведомяване за
явяване на работа

Правилникът за вътрешния трудов ред е вътрешен нормативен документ на всяко предприятие. Той е
част от системата за управление на предприятието и всеки работник и служител трябва да бъде
запознат с него. С тази нова алинея законодателят
утвърждава изискването начинът на запознаване на работниците с утвърдените поименни
графици да бъде разписан задължително в него

Чл. 9б(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график.

Раздел II "а".
ДЕЖУРСТВО И ВРЕМЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ (НОВ - ДВ, БР. 78 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 30.09.2022 Г.) (чл.от 13а до 13з.)

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Дежурството представлява организация на работата при подневно или сумирано изчисляване на работното време, при която работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения.
(2) Времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор.
(3) За времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.

Определение за дежурство

Дежурството не е допълнително време, а се включва в работното време определено по трудов договор и се заплаща по определения в ТД ред.

Чл. 13б. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Когато особеният характер на работата налага, работодателят може да определя със заповед длъжностите, за които се установява задължение за дежурство, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. След издаването на заповедта работодателят утвърждава поименни графици за дежурство, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
(2) При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ времето на дежурство се включва в поименния график за работа по чл. 9а, ал. 1.
(3) При подневно изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименен месечен график за времето на дежурство.
(4) Графикът по ал. 2 и 3 се изготвя при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда.

Чл. 13в. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения.
(2) Времето на разположение не се отчита като работно време.

Чл. 13г. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Задължението за разположение се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор.
(2) В индивидуалния трудов договор се уговаря и времето, необходимо за явяване на работа.
(3) Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително.

Чл. 13д. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) (1) Максималната продължителност на времето на разположение не може да надвишава:
1. общо за един календарен месец - 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
3. през почивни дни - 48 часа.
(2) На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни или в две последователни работни смени;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 може да не бъдат прилагани при оказване на медицинска помощ.

Чл. 13з. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.)
(1) За времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
(2) Фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

Раздел III.
ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
…………………
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

Отпада дежурство и времето на разположение

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие

………….

Чл.24.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.) Учителите, които са постъпили на работа след започване на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползуват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец.

Раздел I.
ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК
…………………..
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 4 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 4-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 4-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
…..

Чл.24.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 30.09.2022 г.) Учителите, които са постъпили на работа след започване на учебната година и до ваканцията нямат 4 месеца трудов стаж, ползуват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец.

С изменението на чл.22 се намалява изискуемият трудов стаж от 8 месеца на 4 месеца, за да се ползва платен годишен отпуск

Раздел II.
ОТПУСКИ ЗА МАЙЧИНСТВО И ОСИНОВЯВАНЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 58 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2018 Г.)

Раздел II.
ОТПУСКИ ЗА МАЙЧИНСТВО, БАЩИНСТВО И ОСИНОВЯВАНЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 58 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2018 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 78 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2022 Г.)

Раздел II.
ОТПУСКИ ЗА МАЙЧИНСТВО
………….

Чл. 46ж. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) (1) Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си.
(2) Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни.
(3) Когато отпускът по ал. 1 се ползва за първи път, работодателят издава удостоверение съгласно приложение № 16.
(4) Документите, необходими за предоставяне на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или служителя.
(5) Отпускът по чл. 164в, ал. 1 от КТ не се предоставя, а ако е предоставен, се прекратява при:
1. смърт на детето;
2. лишаване на бащата от родителски права или при ограничаването им по установения ред;
3. даване на детето за осиновяване;
4. прекратяване на осиновяването от съда;
5. настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка;
6. настаняване на детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
7. отглеждане на детето от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
(6) Бащата (осиновителят) е длъжен незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 5.
(7) Отпускът по чл. 164в, ал. 1 от КТ може да се прекратява с писмено искане на бащата (осиновителя) до работодателя.
(8) Използваният отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ се отчита в книга при работодателя.

Чл. 46з. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) (1) В удостоверението по чл. 46ж, ал. 3 се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ за всеки отделен случай.
(2) Удостоверението се съхранява при работодателя, който е предоставил ползването на отпуска.
(3) Удостоверението се предоставя на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение. Предоставянето на удостоверението на работника или служителя се отразява в книгата по чл. 46ж, ал. 8.